Уважаеми читатели на вестник "Корени"!

Темата за българите извън България не е нова, теренът не е целина, но не е и благодатна почва, на която може да се посее зрънце и то благополучно да поникне. Периодично нейната актуалност се засилва под влиянието на едни или други процеси и събития. И тогава се говори малко повече за „българите-чужденци”. Понякога се провеждат различни форуми, създават се организации, които обикновено така и не могат да развият дейност. Изводът е, че за да има резултати е необходимо постоянство.

Много наши диаспори по света издават свои вестници и списания, излъчват радио и телевизионни предавания.
Българската държава от 20-тина години предоставя възможност на българи от чужбина да следват в български висши учебни заведения, да записват докторантури и специализации.

Бегло изброените факти говорят, че нещо се прави, че “разораването на целината” е почнало преди години. Досега би трябвало да има трайни кълнове. Но има ли такива? Моето усещане е, че се намираме все още в началния стадий, т.е. все още запознаваме българското общество с факта, че извън географските граници на България има българи. А то продължава да се учудва и да нарича своите сънародници по името на съответната държава. Докога ще продължава този етап на запознанство с проблема? Защо толкова плахо и резервирано приемаме своите? Защо не се усещаме като едно цяло? Нахлуващата глобализация ще притъпи ли съвсем сетивата ни, ще останат ли българите извън България чужденци? Искам да уточня само, че този проблем не е само на българите, по една или друга причина откъснати от Отечеството. Проблемът е и на самото Отечество. И той трябва да се решава многопосочно, многостранно и задружно. Не можем да очакваме от държавите, в които живеят наши сънародници, да се грижат за тях като за българи. Това трябва да го прави България. Така както го правят другите държави за своите малцинства. Чуждите държави - в най-добрия случай – могат да спазват законите за малцинствата и то ако им се напомня и настоява. А нашите сънародници понякога са толкова асимилирани, че ако не им се подаде ръка, не им се вдъхне смелост, не се раздуха огънчето под пепелта на забравата, ще се “разтворят” и ще бъдат завинаги изгубени за България.

Надявам се, уважаеми читатели на вестник "Корени", да споделяте свои наблюдения, преживявания, мисли по проблемите, които бегло изброих. Ще се радваме на всеки изпратен от вас ред, ще му обръщаме внимание, независимо от коя държава, град или село е изпратен. Коректно е да предупредя, че непубликуваните писма и статии не се връщат, както и това, че някои материали ще се поместват във вестника със съкращения.